Едно е важно да се знае: камъните поглъщат силата на човешкия живот.

Питате: “На какво се дължат много от нещастията в човешкия живот?” - На човешкия ум. Какво ще стане, например, ако някои хора се облекат зимно време с тънки дрехи, събуят се боси и така излязат вън? - Ще се простудят. Значи, разумният човек трябва да познава издържливостта на своя организъм. Лятно време човек може да ходи бос по тревата, без да се простуди, но ходи ли бос по паважа на някой голям град, той ще се простуди. Човек не трябва да ходи бос по камъните нито лятно време, а още повече зимно време. Защо? - Има ред причини, които сега няма да обяснявам. Едно е важно да се знае: камъните поглъщат силата на човешкия живот. Хората са разбрали това нещо и затуй никога не си правят каменни къщи. Те правят къщите си от тухли, от дървета, като най-здравословни. Защо камъните поглъщат силата на човешкия живот, това е друг въпрос. Фактът е важен. И в Писанието се казва, че от вкаменяването на човешкото сърце произтичат най-големите нещастия в света. Някой пита: “Защо ме сполетяха толкова нещастия в живота?” - Защото сърцето ти е каменно. Умен, добър човек е този, който не вижда само своите страдания, но и страданията на окръжаващите. При това, той знае, защо му идат страданията. Не само това, но той може да отстрани известни страдания, които го очакват.

Неговата заповед,
НБ - София, 31.10.1926г.