Когато се молите, никой не трябва да подозира това.

Под думите “малки деца” разбираме хора, на които съзнанието още не е пробудено. Някой влиза в Божествения път, но не е доволен. Той е малко дете, което вдига шум. Този човек може да е 60 годишен, но в люлката си той вдига шум със своя ум и със своето сърце. Физически малкото дете лесно се укротява: ще му пъхнете един биберон с мляко в устата и то млъква. Обаче когато физически голямото дете плаче в люлката, какво ще му дадете, за да се укроти? И след всичко това тия физически големи деца задават въпроса: Защо Господ създаде света? Казвам: Господ създаде света, за да кряскате в люлките си. Ако светът не съществуваше, вие нямаше де да викате. Сега като кряскате в люлките си, вие изпитвате удоволствие, че можете да пеете. Да, певци сте, но в люлката. Питам ви: харесвате ли своя плач? Често малките деца плачат вследствие на това, че не са ги задоволили в нещо. В тях има скрита, потаена гордост. Някой се моли на Бога, иска нещо, но като не го задоволят, той плаче. Казвам: преди всичко този човек не се моли както трябва. Той се моли за пред хората, а не за себе си. Щом всички го виждат, че се моли, това вече не е молитва, това е тщеславие. – Ама аз така усърдно се молих, цял бях унесен в молитвата си. – Кой не се унася? Аз срещам по улиците все унесени хора. Гледам някой върви, спира се, пак тръгне, пак спре ту пред една, ту пред друга витрина – цял унесен в изложените дрехи, обуща, шапки. Тъй унесен върви, но минава покрай него автомобил, той не го забелязва и става жертва на автомобила. Щом пострада някой от автомобил, това не говори в негова полза. Когато човек се моли, никакъв автомобил не трябва да го засяга. Когато се молите, никой не трябва да подозира това. Никой не трябва да знае как и кога се молите. Човек може да бъде замислен, но не унесен. Когато е скръбен, той може да мисли, да се съсредоточава, но съзнанието му всякога трябва да е будно. В скръбта, в страданието човек трябва да учи. Следователно веднъж дошли на земята, вие сте ученици. Всички живи същества, колкото малки да са, учат.

Великата задача на човека,
ООК - София, 16.2.1927г.