Ученикът трябва да търси слава в необятната Любов, в която няма нито промяна, нито измяна, нито отслабване.

У вас има желание да се повдигнете в света, да ви знаят всички. Вие мислите, че като станете виден човек – някой писател, проповедник, художник, адвокат някой, ще бъдете задоволен. Не, няма да бъдете задоволен, защото тези хора, които ще ви похвалят, няма да ви похвалят искрено. Те ще ви дадат само угризките на похвалите, обаче ви похвалват и вие се радвате. Но като заминете, ако видят, че вие се нуждаете от похвали, ще започнат да ви се смеят. Ако аз обработвам една градина и моите плодове са отлични, от какви похвали се нуждаят моите плодове? Онзи, който яде, ще каже в себе си: „Отлични плодове са.“ Чувства ги в себе си. Туй качество е вътрешно. Пък и аз сам, като опитам тия плодове, ще кажа: „Отлични са.“ Похвалата е нещо вътрешно. Там, дето казва Христос: „Не търси слава от човеци, но търси слава от Бога“, това значи, че ученикът трябва да търси тази слава вътре в себе си, от Бога. Ученикът трябва да търси слава в необятната Любов, в която няма нито промяна, нито измяна, нито отслабване. Следователно, като вложите Любовта във великия закон, като вложите милосърдието, в душата ви ще се появи едно желание да бъдете снизходителни към всеки, който има някаква слабост.

Милосърдието,
СБ - В.Търново, 23.8.1922г.