Колкото по-големи и продължителни са страданията, толкова по-велики, по-мощни ще бъдат състоянията на радост и на любов, които ще дойдат като последствия на първите.

Казано е, че Бог е Любов. Значи Бог не може да измени на себе си. Ако приемем, че Бог може да измени на себе си, тогава трябва да допуснем, че има сила вън от Него, която Го ограничава. Това е немислимо. Любовта е неизменна, тя всякога ни озарява. Обаче има случаи, когато човешката душа минава от едно състояние в друго. При преминаване на тия състояния в съзнанието на човека временно настава мрак, тъмнина, докато той отново влезе в Божественото съзнание, в любовта, в която има светлина и радост. Необходимо е човек да премине през тия промеждутъчни състояния като условия за неговото повдигане. И в тия преходни състояния той пак се намира в областта на любовта, но облаците на неговото съзнание му пречат да вижда тази светлина. Тъй щото, когато сте скръбни, знайте, че минавате от едно състояние на съзнанието в друго. Това преминаване от човешкото съзнание в Божественото винаги носи нещо ново. Когато ученикът се натъкне на тия състояния, той не трябва да се безпокои, но да мисли. Някой казва: „Големи страдания имам!" Колкото по-големи и продължителни са страданията, толкова по-велики, по-мощни ще бъдат състоянията на радост и на любов, които ще дойдат като последствия на първите. Това всеки може да провери. Това не е теория, то е наука.

Устой на съзнанието,
ООК - София, 17.11.1926г.