Когато тръгне в Божествения път, човек не трябва да спира, да се колебае, да се съмнява.

Всеки Божествен закон, приложен в живота на човека, произвежда буря, която или ще го повдигне, или ще го разруши. За да не пострада, човек трябва да върви в съгласие с този закон, да не му противодейства. – Не може ли без бури? – Не може. – Защо? – Когато влиза в гъста материя, каквато е човешкият живот, Божественото среща голямо съпротивление, вследствие на което частиците на тази материя се раздвижват силно, сгорещяват се и се образува голяма топлина, от която тялото или ще се стопи, или трябва да направи усилие да си пробие път. Ето защо, когато тръгне в Божествения път, човек не трябва да спира, да се колебае, да се съмнява. Той трябва да върви напред с бързина, която да преодолява всички препятствия. За последствията не мислете. Щом сте влезли в Божествения свят, страхът трябва да отстъпи, да излезе навън. Така е било с мъчениците християни. Когато ги заковавали на кръста, когато ги туряли на кладата, те пеели и славили Бога. Идея са имали тези хора! Който носи в себе си Божествени идеи, той не страда. Изобщо в човека страда низшето, но щом Божественото, висшето съзнание в него се пробуди, той повече не страда. Докато е в ада, човек страда; щом влезе в рая, страданията му изчезват. Човешкото съзнание носи страдания. Божественото съзнание носи радости.

Време и вечност,
ООК - София, 14.12.1927г.