Като станете сутрин, вземете положението на малко дете и си кажете: За великия живот, в който живея, аз съм малко дете, и затова ще се уча от всичко, както детето се учи.

Смиреният се учи от всичко, защото за него всичко е живо. За него окръжаващите и техните постъпки са жива, отворена книга, от която той чете и учи. От тази книга, именно, Бог съди за нас. Разумният човек от всичко се учи. Запример, ако влезе в една гъста гора, с големи, разклонени дървета, той няма да ходи с изправена, нагоре вирната глава, но ще се наведе, ще се смири и тъй ще мине през най-малките дупки. Като излезе от тази гора, на широкото поле, там той ще се изправи, ще дигне главата си нагоре. Човек трябва да се съобразява с местото, с терена, по който върви. Ако вървиш по някой стръмен, висок планински връх, там ще лазиш като дете, ще дигнеш единия си крак, после другия, и тъй ще напредваш крачка след крачка. Ако се качваш по някоя скала с обуща, трябва да мислиш после, как ще слизаш. Скалата е хлъзгава, стръмна, с обуща не се слиза. Тогава ще седнеш на скалата внимателно, с всичкото си смирение и ще събуеш обущата си: ще събуеш единия крак, после другия, и ще хвърлиш обущата си долу, под скалата – бос ще слизаш надолу. Същото нещо ще правите и в живота си: някога ще ходите боси, някога ще бъдете с обуща. Когато се намерите между користолюбиви хора, ще бъдете с обуща. Това показва, че практическият живот налага правила на човека, макар и временни. Това, което е важно за днес, за утре вече не е важно. На един човек ще говориш по един начин, на друг – по друг начин, а на себе си – по различни начини. Като станете сутрин, вземете положението на малко дете и си кажете: За великия живот, в който живея, аз съм малко дете, и затова ще се уча от всичко, както детето се учи.

Мек ответ,
НБ - Русе, 9.10.1927г.