С каквито форми и образи се занимава човешкият ум, такъв става и самият човек.

Що е смъртта? Смъртта може да се представи в два образа: излизане от затвора и влизане в затвора. Животът на човека не е нищо друго, освен затваряне на духа в материята. Ако човек е живял правилно на земята, ще дойде ден, когато ще отворят вратата на този затвор и ще го пуснат на свобода. Това наричат хората смърт, но за умрелия това е освобождаване. Има случаи, когато някой човек, след като е живял на земята в затвор – в затвора на плътта, пак умира, т. е. влиза в затвора на смъртта. Този човек не се освобождава, но още повече се затваря. Той плаче, и близките му плачат; те казват за него, че го затворили в черната земя. Тъй щото, ако за даден човек смъртта отваря вратата на затвора, това е освобождаване. Ако смъртта води човека от един затвор в друг, това е истинска смърт, истинско заробване на човешката душа. И тъй, искате ли да работите за възпитанието на зрението си, дръжте в ума си такива мисли, които създават положителни образи. Избягвайте всичко отрицателно. Отрицателните форми привличат съответни сили. С каквито форми и образи се занимава човешкият ум, такъв става и самият човек. Псалмопевецът казва: „На ранина ще Те потърся, Господи". Как става търсенето? – С очи. Когато човек търси нещо, той си служи с очите. Затова е казано в Писанието: „Потърсете ме в ден скръбен." Това значи: Обърнете погледа, мислите и чувствата си към Господа, да се освободите от злото, от отрицателното в живота. Който е възпитал очите си, ръцете си, той може да се нарече истински възпитан, истински морален човек. Каквото и да види, той няма да се съблазни, няма да се разколебае, няма да се натъкне на противоречия. Както и да бутнат ръката му, той няма да трепне. Това значи човек с устойчив характер, с морален устой в себе си. Това значи човек с будно съзнание.

Възпитание на удовете / Самовъзпитание на удовете,
ООК - София, 11.4.1928г.