Колкото условията са по-лоши, т.е. колкото материята е по-неорганизирана, толкова повече човешкият дух трябва да прояви своите знания. В този смисъл лоши условия в света няма, но когато човек не знае как да използва живота, тогава се раждат лошите условия. Отива едно малко дете и хваща едно куче за опашката. Кучето се обръща и го ухапва. Защо? Защото детето не е знаело къде да хване кучето. И този герой, детето, се връща от бойното поле с разкървавена ръка. Ако детето беше отишло при кучето с малко хлебец и го помилваше по челото, кучето нямаше да го ухапе. Съдбата, това е кучето, с което вие се разправяте. Ако го стиснете за опашката, то ще ви ухапе, ако му дадете хляб, то ще се радва. Съдбата, това е кармата, закона на причини и последствия, които ние сме създали.