Цялото човечество представя велик Божествен организъм, върху който всеки народ, всяко общество и всеки човек расте, развива се, цъфти и дава свой плод. Бог прониква в този организъм и държи в съзнанието си всяка душа поотделно.

Много от съвременните хора се поддават на чувството на национализъм, което се отразява болезнено върху тях. Срещате някой голям националист, който поддържа своя народ, милее за него, и от голяма ревност го тикне в някаква война. В края на краищата, войната излиза несполучлива, хиляди хора се избиват и заробват, а народът се съсипва, омаломощава. Какво е допринесла любовта на този човек към народа? За спасението на всеки народ, или на всеки човек има един Божествен начин, при който никой не може да пострада. Всеки народ съществува като отделна единица, и той може да бъде или рационална, или ирационална величина. В този смисъл, за да изпълни своето предназначение, всеки народ трябва да се възпитава според Божиите закони. Ако духовенството, управляващите, учителите и родителите живеят за Бога, те ще могат да създадат помежду си такъв здрав народ, който, от своя страна, ще представя нещо подобно на Божествения организъм. И наистина, в духовния свят всеки народ поотделно представя едно плодно дърво от общата Божествена градина. В това отношение, българският народ представя плодно дърво, плодовете на което са доста киселички. Който е вкусил от плодовете на това дърво, той има вече голяма опитност, знае, какво значи кисело. Затова, именно, и българите обичат да ядат кисело: чушки, зеле, краставици и др. Причината, задето българите ядат повече кисело е, че те живеят в гъста материя, за разработването на която са необходими киселини. И наистина, всеки българин казва: Много работа имам за в бъдеще. Всичките ми работи са все недовършени. За да станат плодовете на българите сладки, те трябва добре да се наторяват. В духовен смисъл, под наторяване се разбира възпитание. Съвременните педагози говорят за индивидуалното възпитание, обаче, според мене, не съществува индивидуално възпитание, но колективно. Например, достатъчно е човек да полее едно растение, или едно плодно дърво и да го остави само на себе си: то знае, как да възпита всички свои клетки, от които да изникнат корени, листа, стъбло, клончета, да цъфнат цветове, а най-после и да узреят плодове. Неуспехът в съвременния свят се дължи на това, че всеки иска да се възпитава индивидуално. За тази цел, човек трябва да се познава добре, да разбира своето естество, да разбира своя народ и присъщите на него качества. В този смисъл, всеки ще може да се определи, дали е българин, например, или не. Не всеки, който е роден в България и от българско семейство, е българин. Днес народностите са размесени, както са размесени разните плодове чрез присаждане. Често ще срещнете круша или праскова, присадена на слива. На едно английско дърво можете да намерите френска присадка. Англичанин ли е този човек? Не, той си остава французин, а дървото – английско. На същото английско дърво може да е присаден един български клон и т.н. Външно този българин минава за англичанин, но когато България се намери в някакво политическо затруднение, този българин, израсъл на английско дърво, пръв ще се отзове на нуждите на България. Той ще каже: Българите имат право, трябва да се задоволят исканията им. Българите казват: Този англичанин е високо хуманен човек. Той е готов да се жертвува за България. Не, този англичанин е българин, той милее за България, боли го, защото българска кръв тече в него. Същото става и в България. На българско дърво е присадено едно английско клонче, и този човек, при всички условия на своя живот, все англичанин си остава. Щом чуе нещо за Англия, той веднага дава ухо, готов е да й се притече в помощ. Които не разбират тия неща, те се чудят, какви велики хора има в света, които са готови да се жертвуват за други народи, но ние знаем истината по този въпрос и казваме: Хората са присадени на разни дървета, вследствие на което днес има голямо смешение на народите. Следователно, като се погледне на живота от това гледище, между всички хора трябва да съществува любов. В това отношение, цялото човечество представя велик Божествен организъм, върху който всеки народ, всяко общество и всеки човек расте, развива се, цъфти и дава свой плод. Бог прониква в този организъм и държи в съзнанието си всяка душа поотделно. Той държи в ума и в сърцето си най-хубави мисли и чувства за нас. Ето защо, когато се намирате пред някоя трудна задача в живота си, оставете настрана всички заблуждения, всички криви разбирания и понятия за Бога, и като деца, свободни от външни влияния, обърнете се с молба към Него, да ви помогне в този труден час. Имайте готовността да изпълните всичко, каквото ви се каже. Няма да мине много време, вие ще чуете в себе си тихия глас на Любовта. Не само ще чуете гласа на Бога, но ще можете и да Го видите.

Ни мъж, ни жена,
НБ - София, 20.11.1927г.