Представете си, в един дом се раждат две момчета: по-големия наричат „бате“, но той е посредствен, с по-ниска култура от малкия; по естество е груб, невнимателен, лош. Малкият е с по-висока култура, по природа мек, учтив, добър. Големият брат, като „бате“, се налага на малкия, бие го, иска да го подчини. В първо време малкият е недоволен от положението си, не може да търпи, щото брат му, по-некултурен и по-груб, да го бие, но като мисли върху положението си, намира начин как да смекчи брата си. Той не му се сърди, но отива при него, гали го, приказва му спокойно, докато един ден големият брат отстъпва. Той вижда, че малкият брат има право да бъде на еднакви начала с него и изменя отношенията си. Малкият брат се смирява, а големият отстъпва пред неговото смирение. Това става в семействата, но същото става и вън, между чужди хора. Ако се намерите в положението на малкия брат, не трябва ли и вие да се смирите? Щом се смирите, отношенията ще се подобрят. Търпение се иска от всички хора, за да разрешат задачите си правилно.