Обикновените хора, които не се интересуват от науката и не напрягат много мисълта си, дохождат до концентрация чрез болестите.

Разрешаването на великите задачи в живота изисква голяма концентрация на мисълта. Например някой виден математик се заеме с решаването на една трудна задача - поглежда към дадените елементи, но не може да я реши, вижда му се объркана; започва да мисли върху нея усилено, докато един ден нещо проблесне в ума му и види, че може да я реши. Учените хора постигат голяма концентрация на мисълта си чрез задачите и проблемите, които решават. Обикновените хора, които не се интересуват от науката и не напрягат много мисълта си, дохождат до концентрация чрез болестите. Болестите, които нападат човека, са добро средство за съсредоточаване на мисълта - ако болките му са силни, той не мисли за нищо друго, освен за тях; обаче има опасност, като мисли много за болката си, да не я усили или да не дойде до убеждението, че болестта му е неизлечима. Да мисли човек, че болестта му е неизлечима, това значи да изгуби Вяра в Разумността на Природата. Ако те боли крак, не мисли, че ще окуцееш - човек може да остане хром само тогава, когато е извършил някакво голямо престъпление, заради което за предпочитане е да изгуби един уд, отколкото да загуби душата си, т. е. Божественото начало в себе си.

Скрити сили,
МОК - София, 3.4.1927г.