Всички велики подтици на човешката душа, всички благородни и възвишени мисли и чувства, всичкият стремеж на човека към деятелност се дължи на Бога.

Когато някой ви донесе един скъпоценен камък, обвит в няколко книги и поставен в кутия, първата работа, която ви предстои, е да отворите кутията, да освободите камъка от всички обвивки и, след като го разгледате внимателно, да се произнесете за него дали е истински, или фалшив. Само при това положение можете да говорите за скъпоценния камък. Когато изучите и разберете този камък, истинската наука ще дойде. Скъпоценният камък представя човешката душа, която трябва да освободите от обвивките, да я очистите от праха и така да я занесете на Небето, дето е нейното място. Човешката душа е жив камък, тя не служи само за украшение както скъпоценния камък. Както детето е спокойно, когато се намира в обятията на майка си, така и човешката душа е спокойна, когато е предадена в ръцете на Бога. Човек е спокоен, когато има абсолютна вяра в Бога. Щом има такава вяра, достатъчно е само да помисли за Бога, за да може умът му веднага да се изпълни със светли мисли. Всички велики подтици на човешката душа, всички благородни и възвишени мисли и чувства, всичкият стремеж на човека към деятелност се дължи на Бога. Той подтиква човека към работа, към стремеж за знание и след това се оттегля. Бог не ни оставя да стоим на едно място. Щом забележи най-малкото недоволство или най-малката индиферентност в нас, Той веднага ни подтиква напред, постоянно ни дава подтик за работа. Някой казва: У мене се яви малък подтик към доброто. – Това е малкият пръст на Господа, с който Той те е бутнал. Ако се спреш за малко и кажеш, че това не струва или онова не струва, Господ веднага ще дойде при тебе, ще те бутне с малкия си пръст да не стоиш на едно място. Случва се с някои хора, Бог ги поставя в едно направление, те отиват в друго. Какво ще излезе най-после? – Бог ще постави тия хора в правия път, но ще ги остави да опитат това, което те желаят. Щом придобият известна опитност, те ще видят, че няма друг път, освен този, в който Бог ги направлява.

Неразрешеното,
ООК - София, 15.12.1926г.