Който иска да стане силен, мощен, не външно, но вътрешно, и да осмисли живота си, той не трябва да допуща, дълбоко в душата си, абсолютно никакво съмнение.

Усъмни ли се човек, той веднага ще се намери в процеса на смъртта. При най-малкото съмнение в Бога, смъртта туря вече своето начало; това значи, че материята е взела надмощие над духа. И затова, който иска да стане силен, мощен, не външно, но вътрешно, и да осмисли живота си, той не трябва да допуща, дълбоко в душата си, абсолютно никакво съмнение. За това се изискват герои-хора. Съмнението може да дойде отвън, но същевременно, човек трябва да различава в себе си две състояния: едно състояние – постоянно, неизменно, както Бог е неизменен; друго състояние – изменчиво, както човек се изменя. И тогава, чувствителният човек ще изпитва състоянието на хората. Ако един чувствителен човек влезе между хора, които имат желание да станат богати, и в него ще се яви желание за богатство; ако влезе между хора, които имат желание да станат музиканти, и у него ще се яви същото желание; ако попадне между весели хора, и той ще стане весел; ако попадне между скръбни хора, и той ще стане скръбен; ако попадне между учени хора, и той ще има желание да стане учен; ако се намери между болни хора, и той ще се почувства болен; ако влезе в някое религиозно общество, и той ще стане религиозен. Обаче, той трябва да знае, че това не произтича дълбоко от неговата душа. Това са натрупвания, наслоявания в съзнанието, които идат някъде отвън.

Раб и син,
НБ - София, 17.4.1927г.