Не е важно за вас, защо тия неща не са развити още, но важно е да намерите методи за развиването им.

Първо човек трябва да изучава себе си. Това е най-великата наука. Като изучи себе си, той може вече да изучава и другите: ще прави наблюдения, сравнения, и от тях ще се поучава. Човек се учи и от книгите, т. е. от това, което са писали видни автори. Някога хората ще четат това, което вие сте писали. Писаното може да бъде на хартия, а може да бъде и върху самите вас. Важно е човек да може да чете написаното. Велика наука е да познаете себе си. Това са казали още в древността гръцките философи. Какво трябва да познае човек в себе си? Той не трябва да се спира само върху своите отрицателни черти, но трябва да познава възможностите, условията, при които може да се развива. Като изучава тия възможности, човек ще дойде до методи, чрез които ще развива в себе си слабите страни на своето естество. Ако паметта му е слаба, той трябва да намери начин за нейното усилване. Ако сърцето му е слабо, той трябва да работи върху него, да го кали, да го засили. Ако дробовете му са слаби, той трябва да работи върху тях, да ги развива. Ако нервната му система е изтощена, той трябва да я обнови. Ако музикалното чувство в него не е развито, той трябва да работи, да го развива. Следователно, не е важно за вас, защо тия неща не са развити още, но важно е да намерите методи за развиването им. Всички не могат да станат поети, музиканти философи, но от всеки може да стане нещо. Какво може да стане от вас? От вас могат да излязат учени, писатели, учители, проповедници, търговци и т. н. Едно е важно: всеки човек все влага в себе си желание да излезе от него нещо.

Общи упътвания,
ООК - София, 18.5.1927г.