Истинският християнин изключва всякакво насилие от своя живот. Така ли е всъщност между християните? Който не е християнин и си служи с насилие, то е друг въпрос. Христос е проповядвал: “Не противи се злому! Не убий!” В този смисъл, християнинът трябва да върши нещата по свобода на своето съзнание, а не от страх. Някои хора не прилагат убийството в живота си, понеже са страхливи, но душата на човека трябва да се разшири толкова много, че да обхване в себе си всички живи същества; и когато човек казва, че не трябва да се убива, той трябва да върши това от любов към всичко живо в света, а не от страх. Днес всеки цар се движи из своята държава придружен от стражари, войници, които го пазят на всяка крачка. Това говори какво е положението на народите днес. Всеки цар на земята има свои приятели, но същевременно има и свои неприятели. Така ли ще бъде, обаче, ако той живее в държава, чийто поданници са хора на Любовта? На какво щастие може да се надява една държава, чийто държавен глава, чиито министри са всеки момент на щтрек за своя живот.