Нека всеки постави в душата си високия идеал да живее най-първо като разумен човек, а после като българин. И после, не само като разумен човек, а като служител Божий, като Син Божий. Да бъдеш Син Божий, значи да чувстваш пулса на цялата вселена; всичката нейна красота, всичко възвишено и благородно в света. Това ще внесе радост и веселие в твоята душа. Всеки може да бъде Син Божий, ако не днес, то поне за в бъдеще. Казвам: Задръжте този идеал в душите си, за да можете поне отчасти да премахнете страданията, неверието, съмненията, които ви мъчат. Много мъчения имате, но има начин, по който човек може да се избави от тях. Отива един беден, бос човек при Господа и му се оплаква, че бял ден не е видял през целия си живот. Краката му станали на решето от тръне и бодили. Той се помолил на Господа, като Му казал: “Моля ти се, Господи, дай ми едни обуща от склада на небето, за да се избавя от това тегло на земята!” Господ се усмихнал и му казал: “Съжалявам, не мога да ти дам обуща, каквито ти искаш. Тук нямаме такива обуща, но ще ти помогна по друг начин.” Като слизал към земята, Господ му дал две крилца и му казал: “Щом дойдеш до някой трън, започни да махаш с тия крилца, и те ще те издигнат нагоре.” - Дали ще мога да се издигна с тях нагоре? - Ще се опиташ. - Сега Господ ме поставя в друго затруднение. Днес и аз турям всинца ви по две крилца и казвам: Щом дойдете до трънете, махнете с крилцата си да литнете нагоре и ще се освободите от трънете. Има ли по-проста философия от тази? - Няма. Ако не махнете с крилцата си, по десет и повече от десет тръне ще вадите от краката си. Махате ли с крилцата си, добре и леко ще ви бъде!