Който не мине по пътя на чистенето, той сляп ще влезе в духовния свят.

Който е абсолютно чист и свят, само той може да види красотата на духовния и на Божествения свят. Следователно който иска да влезе в този свят, той трябва да се готви, съзнателно да работи върху себе си. Душите с векове се готвят, за да дойдат до онзи момент, когато пред тях ще се разкрие величието на Божия свят. Който не мине по пътя на чистенето, той сляп ще влезе в духовния свят. Пред него ще се разкрие само една Светлина без никакви образи. Духовният свят ще бъде за него такова нещо, каквото представлява София, гледана от високите върхове на Витоша. В същото положение ще се намерите и вие, когато се изправите лице с лице срещу човек, когото не обичате. Ще го погледнете и ще кажете: Човек е това като всички човеци – с ръце, крака, очи, нос, уши, уста. Не, това не е човекът. Ако обичате някого, в него ще видите много работи и то най-красиви. Еднообразието ще изчезне за вас и в това лице вие пак ще виждате очи, уши, нос, уста, но съвършено различни от тия на другите хора. Само при това положение ще видите голямото разнообразие в човека и ще разберете, че външният човек не е още същинския човек. Нещо особено, нещо красиво се крие дълбоко в човека, което може да познае само онзи, който люби. Кое е онова, което се крие в човека? Това е неговата душа. Добре, че душата на човека е скрита. Колкото и да се облича външно, той все пак остава незадоволен. Нито той е доволен от себе си, нито другите са доволни от него. Защо? Всеки търси душата. Само душата може да обича, да даде на човека това, от което той се нуждае.

Свещеният олтар,
ООК - София, 9.2.1927г.