Ако искате да ви уважават, Бог да ви обича и да ви дава дарби, трябва да бъдете герои.

Първото нещо е всеки човек да има известна Божествена идея, която да се стреми да реализира, и за нищо на света той не трябва да я жертва – тя е носителка на неговото щастие, тя ще го повдигне; тази идея съгражда неговия дом, в който Божественото ще дойде да живее. У всички хора има Божествено начало, но не еднакво проявено. Като разсъждавате така, казвате: „Господ е и в най-свирепия звяр, както и във всички животни“. Така е, но понякога ви напада един звяр и ви разкъсва; питам: защо ви разкъса? Като ви говоря за звяра, не взимайте само външната страна на този образ; с образа му аз символизирам някои ваши скърби, които ви действат така, че разкъсват, разрушават вашите тела. Вие трябва да станете герои, да знаете как да се справите с тях. Защо ви говоря сега за героите – искам да ви обърна внимание и да знаете, че само онзи може да бъде герой, който преодолява големите мъчнотии. Обикновените хора имат малки мъчнотии, а героите имат големи мъчнотии. Вие бихте ли нарекли герой онзи, който се занимава с кукли, с играчки и с ред още обикновени работи? Не, героят трябва да има големи мъчнотии, да се сражава с юнаци като себе си и да ги надвива. Защо и до днес уважават Давид – защото се бори с Голиат, великан, и го надви. Някои питат: „Не може ли без мъчнотии?“; не може – който не иска мъчнотии, нека се занимава с кукли, но трябва да знае, че герой никога не може да бъде. Ако искате да ви уважават, Бог да ви обича и да ви дава дарби, трябва да бъдете герои. Не си правете илюзии, че това, което сте постигнали, ви е достатъчно; хубаво е постигнатото, но има и друга област в живота и в науката, която трябва да постигнете – към нея се стремете!

Сфинксът. Начало и край на нещата,
ООК - София, 21.3.1928г.