Смисълът на ученето не седи в многото учене, но в това, което човек задържа в ума си и прилага в живота си.

Казвам: въпросът не седи в многото четене, но в това, което човек запомни и прилага; смисълът на яденето не седи в многото ядене, но в това, което човек асимилира и задържа в себе си; смисълът на ученето не седи в многото учене, но в това, което човек задържа в ума си и прилага в живота си. Често някои хора, като слушат да им се проповядва едно учение, казват: Ние знаем тия работи, повече знания не ни са нужни. – Не е така. Материалът, от който може да се направи една колиба, не е достатъчен да се направи един палат. От това знание, което сте придобили досега, може да се направи само една малка колибка от една стая, без кухня даже. При това, тази стая ще има само два метра широчина и три метра дължина. Ако в тази стая ви дойдат двама души на гости, няма де да ги поканите. Само вие заемате едно пространство от два метра дължина и един метър широчина. Де ще се поместят гостите ви? Значи, колко квадратни метра ще има тази стая? – Всичко шест квадратни метра. – Колко души могат да се поместят в нея? – Двама души, в краен случай и трима, но те ще бъдат набутани,като сардели. Кой е виновен за това? Всеки сам си е виновен. Колкото са неговите знания, толкова голяма ще бъде и стаята му. Вследствие на тази теснота, у човека се ражда известно недоволство. Лишението на човека от външен простор, от широта се дължи на вътрешно тесногръдие. Човек може да има широки, обширни идеи, а може да има и ограничени идеи – според степента на своето развитие.

Духовното в човека,
НБ, СБ - София, 22.9.1929г.