Колкото по-малко човек яде, толкова повече животът му се продължава.

Слушате една майка да се оплаква, че детето й било злоядо, не обичало да яде много, не обичало да яде каква и да е храна. Майката скърби, че детето й не яде всичко. Скръб ли е това? Тя трябва да се радва даже, че детето й не е всеядно, а прави избор на храните. Какво по-хубаво от това? Друг пък се оплаква, че цели 24 часа нищо не е ял, щял да умре от глад. Чудно нещо! Лекарите препоръчват, на някои болни по три–четири деня абсолютен глад, а той щял да умре, защото не ял само 24 часа. С ядене само не се живее. Многото ядене изтощава човешкия организъм. Колкото по-малко човек яде, толкова повече животът му се продължава.

Къси и дълги линии,
ООК - София, 15.2.1928г.