Най-добре е житото да се не мели, да се яде сурово.

Никъде не е писано, че житото трябва да се мели на брашно. Меленето на житото е човешко изобретения. В бъдещата култура воденици няма да има. Да се мели житото, това не представя някаква наука. Когато житото се мели, голяма част от маслата, както и от хранителните им сокове, изчезват. След като смелят житото, турят брашното в чували, дето стои по пет-шест месеца. Това брашно вече не е живо. То е изгубило своята жизненост, всякакъв живот от него изчезва. Ето защо най-добре е житото да се не мели, да се яде сурово,но понеже съвременните хора нямат здрави зъби, житото трябва да се вари поне и в този вид, докато е топло още, да се яде. Ако остане жито от днес за утре, то не трябва да се яде. Всеки ден трябва да се вари прясно жито. Казвате: „Де ще се намери толкова време, всеки ден да се вари жито?" Вярно е, че това е малко непрактично, но щом човек съзнае ползата от житото, той ще намери начин как по-лесно и скоро да го вари. Умният човек може да свари житото за десет минути, а глупавият ще го вари часове.

Отношение на простите истини към човека,
ООК - София, 22.9.1926г.