Само онзи има право да се спира върху недостатъците, който може да ги изправя.

Като казвам, че хората не трябва да се занимават нито със своите, нито с чуждите недостатъци, имам пред вид лошото въздействие, което те указват върху човека. Само онзи има право да се спира върху недостатъците, който може да ги изправя. Този човек ще вземе четката си и като художник, тук ще драсне, там ще заличи и ще ги изправи. Иначе, гледате картината на някой художник, виждате недостатъците й, но не можете да ги изправите. Казвате на художника, че картината му има недостатъци, които и той сам вижда, но нито той, нито вие можете да ги изправите. Понякога дефектът на някоя картина е много малък, почти микроскопически. Ако знае, как да го изправи, човек ще тегли една линия, и цялата картина ще се изправи. Обаче, като не знае, как да я изправи, цели седмици и месеци минават, и картината остава недовършена. Някой човек съзнава, че има някаква погрешка в себе си, но не знае, конкретно, де е тази погрешка. Щом я намери, работата се урежда: взима четката, тегли една малка линийка на някое специфично място, и картината добива своята цена. Това е истинско знание. А тъй, да разправяте, че имате грехове, и да не можете да ги поправите, това не е знание. Някой казва: Много съм грешен човек. — Не, картината ти е хубава. Имаш само един малък дефект, който трябва да знаеш, как да изправиш.

Общи упътвания,
ООК - София, 18.5.1927г.