Никога не запитвайте кой създаде Господа

Майката отглежда своите деца, възпитава ги, радва им се. Защо ги толкова обича? Защото любовта, Божественото живее в нея. Това е Бог. Онази интимна, дълбока връзка, онази сила, която свързва всички хора, това, което постоянно ни лекува, което внася хубавите, красивите мисли и чувства, това, което постоянно изменя нещата. Тази именно сила е първичната причина, която подобрява всичко в нашето съзнание и ние се чувстваме погълнати, обкръжени вътре в нея. Казва апостол Павел, че в Бога живеем и се движим. Та казвам, ще дойдем до това хубаво положение да схващаме Бога в тази широка светлина. Нас не ни интересува толкова де е Слънцето, но ни интересува аурата на Слънцето и светлината, която украсява земята. Нас ни интересува повече светлината, отколкото да гледаме самото Слънце, защото, ако гледаме Слънцето и не използваме светлината му, малко ни е ползвало то. Нас трябва повече да ни интересува не това, какво е Бог, но трябва да се интересуваме от живота на Бога, от неговата мисъл, от неговата сила, която прониква в нас. Неговата светлина за нас важи повече, отколкото да знаем специфично това, кой е създал Господа, има ли той някакво начало и край. Този въпрос е лично за вас. Никога не запитвайте кой създаде Господа. На този въпрос ще ви отговоря така, както отговорил един философ: който създаде тебе, той създаде и Бога. Няма по-умен отговор от този. Когато ти запитваш кой създаде Господа, ти си мислиш за божество. Тъй щото всеки, който запитва кой създаде Бога, той иска да пита: „Кой ме създаде мене?“ Мене ме създаде Господ. Онзи, който създаде тебе, създаде и Бога. Онзи, който създаде видимото в тебе, той създаде и невидимото.

От сърцето излизат,
НБ - София, 5.1.1930г.