Пътят към Бога е вечен, непреривен. Колкото малко и да напредва, човек непрекъснато трябва да върви.

Двама млади, мома и момък, влизат в една евангелска църква и сядат един до друг. Момъкът харесва момата и, като отваря Библията, намира стиха „Бог е Любов“. Той дава книгата на момата. Тя отваря своята Библия, намира стиха „Ако ме любите, ще опазите моите заповеди“, и я подава на момъка. Той отваря Библията и дава на момата да чете: „Аз и Отец ми едно сме“. Тя пак отваря своята Библия и я подава на момъка: „Аз за този час дойдох“. Сега, от религиозно гледище, можем да кажем, че това, което тия млади вършат, е светотатство, или пък един красив разговор. За да не мисли криво, да не вади криви заключения, човек трябва правилно да поставя нещата в живота си, както текат. Ще кажете, че човек трябва да бъде сериозен. Да бъде човек повече или по-малко сериозен, това зависи от степента на неговата любов, разумност, интелигентност и т.н. Обаче, влюбването още не е любов. Влюбването е спор, война между двама души. Дето има спор, там непременно ще се яви някакво недоразумение. Любовта, обаче, се отличава от влюбването по това, че е крайно предвидлива. Любещият човек предвижда всичко. Няма мъчнотия в света, която любовта да не е в сила да разреши. Влюбването е само направление, посока, която води човека към любовта, но не е любов. Следователно, като върви в посоката на любовта, човек люби целия свят. Отдето мине, ще играе, ще се извива като река: ту около дървета, ту около камъни, ту около треви и цветя. Ще се движи, ще скача, без никакво спиране, докато се влее във великото море. Човек трябва да се върне там, отдето някога е излязъл. Колкото и каквито хора срещате по пътя си, те представят за вас растение, дърво, камъче, пеперудка, насекомо. Вие ще минете покрай тях, ще им се усмихнете и ще продължите пътя си. Спрете ли се, вие изменяте посоката на движението си, т.е. отклонявате се. Всяко отклоняване от правия път носи страдания на човека. Който е намерил насоката на своя живот, той за нищо на света не трябва да се спира. Пътят към Бога е вечен, непреривен. Колкото малко и да напредва, човек непрекъснато трябва да върви. В Божествения път не се позволява никакво отклоняване, никакво спиране.

Направление на истинския живот,
ООК - София, 26.12.1928г.