Първата задача на човека е да различава кои състояния са присъщи на обективния ум, кои – на субективния и кои са абсолютно Божествени.

Всички неуспехи в живота, всички морални падения се дължат все на обективния ум на човека. Това не се дължи на злата воля на човека, но в обективния ум се включва съдържанието на миналия живот. Когато види, че направите нещо, което не е по негово желание, обективният ум ще донесе хиляди доказателства, за да ви разубеди, да не го правите. Запример някой иска да стане сутрин рано, да се помоли на Бога, но той веднага ще почне да го разубеждава: Поспи още малко докато изгрее слънцето, защото вън е студено, 15 градуса студ, ще се простудиш. Виждате, че този човек слуша обективния ум и не става да си направи молитвата. Много хора стават неврастеници, заболяват от ред болести, защото се поддават на съветите на обективния ум. Той казва: Не се качвай на този трен, защото ще дерайлира; не излизай сутрин рано на разходка, защото ще се простудиш; Не се качвай по планините, ще паднеш и ще строшиш крака си. По този начин той наплашва човека, вързва го на едно място и му става господар. След това човек започва вече да вижда неправилното положение, в което е изпаднал, но мъчно може да се освободи. Забелязано е, че всички хора, в които обективният ум е силно развит, говорят много, като преповтарят едни и същи неща от миналото. Субективният, вътрешният ум или, както мнозина го наричат, Истинският Човек, не е нищо друго, освен Божественото начало в него. Той живее и в миналото, и в бъдещето, и в настоящето, и каквото каже на човека, излиза вярно. Той има интуиция, в отличие от обективния ум, който няма никаква интуиция. Обективният ум обича да плаши човека. Той му казва например: Не минавай през това място, има приготвена засада против тебе, ще те убият. Ти обаче не го послушаш, минеш през този път и виждаш, че никаква засада не те чака. Той казва: Не влизай в тази гора, защото има мечки, които ще те нападнат. Ти минеш през гората и виждаш, че никакви мечки няма. Субективният ум е добрия съветник на човека: каквото каже, всичко става. Ти се тревожиш нещо, но той, без да дава някакви доказателства, казва: Имай търпение, всичко ще се нареди, всичко ще се оправи.- Как ще се оправи? – Имай търпение, ще видиш как ще се оправят работите. Обективният ум всякога има желание да спъне човека. Като види, че някой е много ревностен в духовния път, той му казва: Слушай, толкова години вече, откак се подвизаваш, ставаш рано, молиш се, правиш добро, сега вече трябва да си починеш; ти си по-добър от другите, нека сега те поработят вместо тебе. Ако продължаваш да живееш по този начин, ще станеш смешен за хората. Съвременните хора са дошли до областта на обективния ум, но трябва да се справят с него. Щом дойде човек до тази област, той се раздвоява и ту решава да тръгне напред, ту отлага. Вие се намирате в положението на човек, който се качва на плета, иска да прескочи, но пак слезе долу, отложи; пак се качи на плета, пак слезе. Най-после трябва да стане някаква катастрофа, някакъв катаклизъм, който да го застави да се качи на плета, да прескочи и да мине на отвъдната страна. Обективният ум се проявява и в религията, и в науката. На него се дължи консерватизмът на хората. Достатъчно е веднъж да ги обсеби той, за да ги държи вързани около себе си като коне. Ето защо хората трябва да се освободят от него и да станат като майки, които крият от децата си какво мислят да правят или какво са направили. Когато майката свари сладко, тя скрива гърнето от детето си, да не знае де ще го сложи. По същия начин и вие трябва да криете от обективния ум всичко, каквото сте намислили да правите. Ако детето знае, де е гърнето със сладкото, то ще мяза на онази попска дъщеря от варненско, която обичала да вади парченцата тикви от гроздовия петмез. Един ден бащата казал на жена си: Кажи на Марийка да извади от гърнето малко гроздов петмез, да си хапнем. Майката изпратила Марийка да извади малко петмез. Минало известно време, бащата чакал да му донесат петмез, но Марийка не се явява. Той казал на жена си да види защо Марийка не идва. Майката отива в килера и вижда, че Марийка седи там и се страхува да се яви при баща си. – Защо не донесеш от петмеза на баща си? Той чака в стаята. – Няма тиквички в петмеза, останало е само сок. – Защо няма резенчета от тикви? – Марийка ги изяла. По същия начин обективният ум върши много пакости на човека. Той ще изяде всичките резенчета тикви от петмеза и ще се бои да признае погрешката си. При това положение на нещата първата задача на човека е да различава кои състояния са присъщи на обективния ум, кои – на субективния и кои са абсолютно Божествени. Домогне ли се човек до тия познания, до тази вътрешна наука, той ще може лесно да се справя със себе си. Който не е придобил тази наука, той постоянно ще се натъква на вътрешни борби и противоречия, които ще го доведат до ненужни страдания. Докато дойдете до тази наука, вие трябва да се ползвате от окултните музикални упражнения. Тези упражнения не са нищо друго, освен методи за трансформиране на енергиите.

Обективен и субективен ум,
ООК - София, 22.12.1926г.