Хора, които се ръководят от своя ум, са разумни и разрешават въпросите правилно.

Казвам: Сърцето у нас не може да разреши въпросите, умът трябва да се впрегне на работа. Започне ли умът да работи, сърцето трябва да е в сдружение с него. Афектирате ли се, отпадате ли духом, обезсърчавате ли се, това са чувствания, настроения, които не разрешават въпросите. Умът поставя нещата върху един положителен закон и казва: „Аз съм се родил в света, Бог ми е дал условия да се развивам, и аз трябва да работя“. Хора, които се ръководят от своя ум, са разумни и разрешават въпросите правилно. Такъв човек размишлява, съпоставя нещата на място и казва: „Ако постъпя по този начин, например, животът ми ще се оправи“. От това гледище засега всички живеете двояк живот, но трябва да придобиете една нова опитност, едно ново схващане. В стария живот ще се обезсърчавате, а в новия живот ще се насърчавате. Мисълта преодолява в него. Винаги ще поставяте паралел между тия два живота и така ще вървите напред. Вие още не можете да живеете само в новия живот, но ще минавате ту в единия, ту в другия.

Обич към знанието,
СБ - София, 21.8.1927г.