Благоприличието бива два вида: благоприличие на ума и благоприличие на сърдцето.

Благоприличието бива два вида: благоприличие на ума и благоприличие на сърдцето. Първото благоприличие диктува на човека да поставя хората на онова ниво, на което той сам стои: ни по-високо, ни по-низко от себе си. Благоприличието на сърдцето диктува на човека да обича ближния си като себе си. Срещнете ли един човек, отдайте му нужното място и съответната цена. Изкуство е човек да цени нещата. Той трябва да работи в това направление. Мъчно се постигат нещата, но чрез работа и упражнения всичко е постижимо.

Закон за благоприличие,
ООК - София, 16.10.1929г.