Странни и чудни са законите на природата! Някой желае да стане богат, учен, силен човек, но колкото повече желае това, толкова по-големи спънки и препятствия среща. Най-после, той се уморява да се бори, да преодолява и се отказва от всичко: Не искам вече нито богатство, нито ученост, нито сила — да става, каквото ще. Щом се откаже от желанията си, щом се примири с положението си, всичко, каквото е желал, започва едно след друго да се реализира : богат става, учен става, силен става. Той се чуди, защо тия неща идат сега, когато вече се е отказал от тях. Ще ви обясня, защо природата работи по този начин. Да желае човек нещо, това значи да събира материал за изработването на това свое желание. Той събира материал, а природата го взима. Когато събере достатъчно материал, природата ще го изпъди вън, ще затвори вратата след него и ще започне да работи година, две, три или повече, според желанието, което е проектирано от човека, и като свърши работата си, предлага я на онзи, който е доставил нужния материал. Като не знае този закон, човек казва: Природата ме забрави. Не, природата не те е забравила, но трябва да имаш търпение да чакаш. Като свърши работата си, тя казва: Ето твоето желание се реализира. Тъй щото, пожелайте нещо и го забравете. Ако с вашите желания постоянно хлопате на вратата на природата, тя няма да ви отвори. Тези желания ще се реализират в други съществувания. Срещате някой човек, който ви обича, а вие се чудите, защо ви обича. Някога вие сте пожелали този човек да ви обича и сега, когато сте забравили това свое желание, той ви среща и ви обиква. Неизповедими са Божиитте пътища.