Христос казва: „Скръбна е душата ми до смърт." И човек казва: „Скръбна е душата ми.” Какво показва това? Това показва, че човек е заробил душата си, потопил я в скърби и страдания, от които трябва да я освободи. На всеки човек е дадена задача да освободи душата си от скърбите и страданията. Скърбите и страданията спъват човека в развитието му. Той не може лесно да се освободи от тия спънки, защото погледът му не е насочен към душата му, а е насочен навън някъде, за изправяне на човечеството. Изправянето на човечеството е работа на Бога, а работа, задача на човека е изправянето на самия себе. Следователно, дойде ли въпрос за изправяне на света, на цялото човечество, това е работа на Бога. Бог е създал света. Той има грижа за изправянето му. Който иска да оправи света, да оправи човечеството, той трябва да отиде при Бога и с Него да се посъветва. Дойде ли въпрос за изправяне на обществата, на домовете, това е работа на ангелите. Който иска да изправя обществата, домовете, той трябва да се обърне към ангелите, те да го посъветват как да постъпи. Ангелите женят хората. Ако някой иска да се ожени, нека отиде при ангелите и ги помоли да му помогнат. Те ще го оженят. Те имат грижа за младите, които искат да се женят. Дойде ли въпрос за изправяне на отделния човек, това е лично негова работа. Всеки сам може да се изправи. Като спазвате тия отношения, вие всякога ще имате добри постижения и резултати в живота си. Мнозина не успяват, защото очакват светът да се изправи, обществата да се изправят, младите да се оженят, че тогава техните работи да се наредят. Това е невъзможно. Не очаквайте на другите хора. Всеки трябва да изпълни своята задача – да изправи своя живот, да изправи себе си. Изправи ли себе си, и светът е изправен, и обществата са уредени, и младите са настанени.