Каквото добро да направите, ще мислите, че малко сте направили.

Мнозина ще се натъкнат на въпроса, дали са добри или не. – Това не е важно. От всички се изисква да бъдете носители на Божията Любов. Тази любов е в сила да разтопи ония елементи в човека, които са причина за неговите страдания. Тези елементи се противопоставят на Божието влияние, вследствие на което в човека се зараждат ред страдания и противоречия. В този смисъл страданието не е нищо друго освен голям студ, който обхваща главно психиката на човека. Когато се намери при такива условия, т. е. при температурата на страданието, човек става добър проводник на Божиите мисли и чувства, на Божиите блага. Без страдания човек мяза на пустиня без вода. Само страданието е в сила да стопи онези твърди елементи в човека, които не се поддават на влиянието на добрите сили в природата. Запример, срещате един беден човек, искате да му дадете нещо; бръкнете в джоба си, извадите една монета, погледнете я, вижда ви се голяма. Нещо отвътре ви казва:" Много е това, дай по-малко." Бръкнете втори път, извадите друга монета, погледнете я, намирате, че и тя е много. Най-после извадите една дребна монета и я давате на бедния. Външно искате да дадете повече, но отвътре нещо не ви позволява. Това, което не ви позволява, не е Бог. Ако слушате Бога, вие ще дадете повече. Колкото дадете, ще мислите, че малко сте дали. Каквото добро да направите, ще мислите, че малко сте направили. Такова нещо е да живее и да постъпва човек Божествено. Който живее в свещения егоизъм, той се натъква на ред мъчнотии в себе си. Тези мъчнотии са резултат на излишни енергии в човека, които той не може да впрегне на работа. Този човек мяза на богат търговец, който има много стока, но малко купувачи. Вследствие на излишната стока на пазара се явява конкуренция, която става причина за фалит. Между търговците се явява гонение, недоволство. За да се избегнат тия лоши последствия, човек трябва да живее с пълна вяра и упование в Бога, без никакво съмнение. Той трябва да се освободи абсолютно от съмнението, което се поражда в неговия умствен свят.

Благото на човека,
ООК - София, 21.12.1927г.