Като сгреши, човек започва да мисли; докато не е сгрешил, той се намира в заблуждение - мисли, че е съвършен.

Като не успяват в някои свои предприятия, хората започват да губят вяра в себе си, в близките си и дават път на съмнението; щом се усъмнят в Божественото в себе си, те отварят врата на злото. Фактът, че злото се промъква в човека, показва, че му е дадена свобода. Щом допусне злото в себе си, човек се свързва с него и се ограничава; за да се освободи от греха, той трябва да скъса връзката си със злото - как ще я скъса? Като усили Доброто в себе си. Като даде ход на Доброто в себе си, човек постепенно навлиза в по-широк свят, в света на многото измерения, а злото има сила до точката, т. е. до мястото, което е извън всякакви измерения; дойде ли до това място, човек има възможност да съзнае положението си и да започне постепенно да се повдига: от точката - в правата линия, от правата - в плоскостта и от плоскостта - в телата в триизмерния свят, който е най-високият свят на физическото поле. Като слушат да се говори за грешки и за грехове, мнозина искат да не грешат, за да не страдат. Ралото, което оре земята, все ще направи някакви погрешки, но важно е да изоре земята добре; перото, което пише, все ще направи няколко погрешки, но важно е да напише нещо хубаво; ножът, който реже книгата, все ще направи някаква грешка, но важно е добре да я нареже. Разумният човек се учи от всичко, той съжалява само ако не е използвал случаите да научи нещо, а не за това, че е станала някаква погрешка - разумният се учи и от погрешките си. Като сгреши, човек започва да мисли; докато не е сгрешил, той се намира в заблуждение - мисли, че е съвършен. Човек може да постигне съвършенство и без да греши, но това се отнася до мъдреците, до хората на високата култура. Има много пътища за постигане на съвършенство, но всеки път крие в себе си и добри, и лоши страни.

Справяне,
МОК - София, 17.4.1927г.