Човек не трябва да се тревожи, да се гневи и възбужда. Ако не можеш да разрешиш известен въпрос, ще го оставиш настрана. Човек носи, докато може да издържа. Щом дойде до крайния предел, дето не може повече да издържа, той казва: „Такава е Божията воля“. Докато можеш да издържаш, не казвай, че е такава Божията воля. Щом не можеш да издържаш напрежения, кажи в себе си: „Такава е Божията воля“. Минеш ли този предел, без да си се смирил, сърцето ти може да се пръсне, да се скъса някоя вена, да стане разрив. Ако не можеш да се смириш, отправи излишната енергия на сърцето си към ума си и започни да мислиш. Кажи си: „Не съм аз единствен в света, който страда. Защо трябва да се обезсърчавам? Всички хора страдат, и аз страдам“. Не само хората страдат, но и животните. Много животни биха желали да сменят живота си с човешкия. Колко по-високо стои човек от всички животни! Защо трябва да се отчайва тогава? Ако сте музикант, вземете инструмента си и тръгнете по света да свирите; ако сте художник, вземете четката и боите си и тръгнете по света да рисувате; ако сте лекар, започнете да изучавате някоя болест, да се специализирате. Така ще изучавате хората и ще се калите в живота.