Върху злото не се спирайте да мислите.

Някой казва: "Аз не съм добър човек." Не. Така не мисли, че не си добър човек. Добротата, силата на доброто е една външна сила, която подкрепя твоята свобода. Злото е външна сила, която ограничава твоята свобода. Следователно доброто ти постоянно трябва да го възприемаш. То е основа. Следователно ти не можеш да бъдеш добър. Ти си добър дотолкоз, доколкото го възприемаш в себе си. Ако в това, което вършиш и казваш, присъства доброто, ти постоянно се освобождаваш. Това са положения в живота. Това е диагноза. Злото е всяко нещо, което ограничава човешката свобода. Това, което ограничава ума, това, което ограничава сърцето и волята ти, това е зло. Злото не може да ограничи душата. Злото може да причини донякъде някое страдание на душата. Злото се пази. То се пази, понеже знае, че то може да действа разрушително. Някой ще каже, че злото е всаден грях. Грехът е резултат на злото. Вие смесвате греха и злото. Те са нещо различно. Грехът е резултат, а пък злото е разумна сила, която действа и ограничава. То си има свое предназначение. Първоначално злото е било една първоначална сила, но днес чрез работата, която извършило, то е станало почти отрицателно. Върху злото не се спирайте да мислите. Казвате, лош човек. Това е резултат. Казвате, зъл човек. Това е резултат. А пък злото е една разумна сила. Ако попаднеш под неговото влияние, ще изгубиш свободата си. Тогава не ще може да се проявяваш правилно, да мислиш правилно, да чувстваш правилно. А пък при доброто ще имаш свободата си. Здравето зависи от доброто. Ти имаш доброто - ще бъдеш здрав. Не да се нервираш на хората, но в себе си да чувстваш, че вървиш по пътя на доброто. Бог привлича всичките хора, които са добри. И като са добри, вие ще можете да изпълните вашето задължение много по-добре, отколкото когато злото действа във вас.

Законът на вярата и Любовта,
ООК - София, 13.4.1932г.