Бог живее само в сърца, дето има любов, вяра и надежда, т. е. в детските сърца, в които няма никаква скръб, никакво отчаяние.

Като ученици, вие трябва да се спрете върху положителния живот, върху хармоничното в него. В това отношение вие можете да се учите и от светските хора, които също така имат своя школа и свои учители. Нима търговецът не учи как да търгува? От невидимия свят изпращат учители за хората от всички професии и занаяти. От способностите на учениците зависи и правилното положение на една или на друга професия в живота. Същото може да се каже и за религиозните хора. И религиозните хора имат свои учители, които ги учат как и в какво да вярват. За пример от невидимия свят устройват някакво видение на някой религиозен човек; на друг пък внушават някаква възвишена идея, която той със ставането си още трябва да приложи. Чрез своите ангели Бог работи върху всички добри хора, явява им се, подтиква ги към дейност. Затова и в Писанието е казано, че Бог не живее само на небето, но и в сърцата на всички добри и смирени хора. Тогава как мислите, Бог може ли да живее в сърце, което постоянно плаче и протестира? Казано е: “Бог на горделивите се противи, а на смирените дава благодат.” Той живее само в сърца, дето има любов, вяра и надежда, т. е. в детските сърца, в които няма никаква скръб, никакво отчаяние. Това се отнася до висшия, до съзнателния живот на човека. И в този живот има скръб, но такава, която повдига човешката душа. Страда ли човек съзнателно, той е близо до Бога. Казано е в Писанието: “Призовете ме в ден скръбен!” Страда ли човек, без да разбира смисъл на страданията, той вика, плаче, протестира, докато най-после Бог изпрати някой от своите служители да му помогне. Дойде ли Божият служител, той ще остане при вас само за няколко моменти и ще ви напусне. Какво ще прави цял ден при вас? Има ли смисъл той да слуша вашите оплаквания, че този ви казал нещо обидно, или че не сте се нахранили както трябва, или че нямате обуща, дрехи и т. н.? Духовният човек е доволен от всичко. Велик човек може да се нарече този, който, след като претърпи една загуба от сто хиляди лева, той се обърне към Бога с всичкото си смирение и каже: “Господи, благодаря Ти за това, което спечелих чрез загубата на тия пари.” Казвам: Само такъв човек е в състояние да се радва на петте лева, които би му дал някой.

Право мисли,
ООК - София, 14.7.1926г.