Който живее в стремеж към постигане на Божествения живот, той никога не губи времето си.

Когато казваме, че Бог, Учителят живее в нас, имаме предвид човешката душа. Душата е ефирна, тя ту посещава тялото, ту излиза вън от него. Когато казват, че душата е в тялото на човека, това е толкова вярно, колкото е вярно, че човек живее в къщата си. Когато търсим някой човек, казват ни, че той е в своята къща, но това ни най-малко още не значи, че той е в стените на тази къща или във всичките й стаи, или в огнището някъде. Също така, когато се казва, че човек живее в тялото си, това подразбира, че той е в тялото си може би за 15 – 20 минути или един час най-много и после излиза вън от него. Дохождате след това при този човек и виждате, че той е неразположен, кара се, сърди се, вика. Това не е той – господарят на къщата. Господарят е отишъл някъде по работа, като оставил в къщата си слугите, които в негово отсъствие яли и пили, крали се помежду си. Като се върне дома си, той намира къщата си в безпорядък, всичко изядено и изпито, направени големи пакости и щети. Вика той слугите си, преглежда сметките си, изпраща неверните слуги вън в света, а задържа само верните, добрите слуги, с които образува ново съдружие. Добре е господарят да остава за по-дълго време в къщата си! Когато господарят отново пречисти къщата си и въведе първоначалния ред и порядък в нея, тогава Бог ще го посети. Велик е моментът, когато Бог посещава душите, но много рядък е този момент. Да ви посети Бог, Божественото, това е цяла епоха във вашия живот. Това е незабравим момент, който веднъж само преживян, е в сила да внесе вечна радост и веселие в душата на човека. Когато Божественото посети човека, от този момент той може вече да мисли, да чувства, да действа право; от този момент той може да пее, да свири, да рисува – каквото пожелае, може да направи. Ето защо той трябва да запази този момент, да задържи спомена си за него. Той трябва с всичкото си смирение да учи, да работи, да не съжалява за времето, да казва, че го е изгубил напразно. Който живее в стремеж към постигане на Божествения живот, той никога не губи времето си. Вечността е пред него; той има много време на разположение да постигне всичко, каквото желае.

Което оправя,
ООК - София, 26.1.1927г.