Привилегия е за човека да взима участие в общото съзнание, да взима дял в радостите и скърбите и на другите същества.

Всяко нещо, което има начало и край, спада в областта на физическия свят. А всяко нещо, което има начало, няма край, спада в областта на духовния свят. Когато състоянията на човека се менят бързо, от радост в скръб, и от скръб в радост, това показва, че той живее на физическия свят. Когато състоянията на човека не се менят рязко, т. е. не минават от радост в скръб, и от скръб в радост, това показва, че той се намира в духовния свят. Значи, духовният свят се характеризира с това, че става намаляване в състоянията, които човек преживява. Например, ако той изпитва голяма радост, постепенно се забелязва намаляване на тази радост. Или, ако човек изпитва скръб, постепенно се забелязва намаляване на неговата скръб. Физическият свят е отличителен с резките смени: току що човек казва, че вярва, изведнъж в него дойде съмнението, и той се обезсърчава, губи вярата си. Какво трябва да направи този човек? Той трябва да превърне това състояние в положително, за която цел е необходимо да мине от физическия в духовния свят. Този е правият път на човешкото развитие. Иначе, скокове в развитието на човека не се допущат. Като казвам, че физическият свят се отличава с резки промени в състоянията на човека, искам да обърна вниманието ви на факта, че много от скърбите и радостите, които преживявате, не са ваши. Например, някога вие скърбите, без да знаете, защо скърбите. Радвате се, като че имате някаква придобивка, но не знаете, защо се радвате. Наука се изисква, за да може човек да различава своите скърби и радости от чуждите, както и да знае, защо скърби, или защо се радва. Скърбите и радостите в живота на човека имат смисъл, само когато донасят някакви придобивки. А това е възможно при условие, човек да съзнава, защо скърби и защо, се радва. Коя е причината, задето някой от скърбите и радостите ви не са ваши? Причината за това се дължи на факта, че всеки човек участва в цялото, като във велик, общ организъм. Какво лошо има в това? Привилегия е за човека да взима участие в общото съзнание, да взима дял в радостите и скърбите и на другите същества. Същият закон се отнася и до него: когато той скърби или се радва, другите хора взимат участие в неговите скърби и радости. Когато взимате участие в скръбта на някой човек, вие влизате в неговото положение, разглеждате условията, при които живее и работи, и по този начин имате сила да му помогнете. Обаче, каквото и да се говори на хората за страданията, докато съзнанието им не се пробуди, сами да разберат техния смисъл, те всякога ще търсят радостите, а ще искат да се освободят от скърбите. Щом разбере смисъла на страданията, човек ще дойде до положение сам да се освобождава и справя с тях.

Постъпки,
ООК - София, 25.5.1927г.