Канят ли ви някъде на гости, всеки да вземе толкова, колкото стомахът му нормално приема.

Отивате при някой ваш познат, искате да ви даде пари на заем. Той ви погледне, помисли си малко, но ви отказва, няма вътрешно разположение да ви даде пари. Вие започвате да говорите по негов адрес, че той е несправедлив, че не е християнин и т. н. Това е изкушението, на което се натъквате. Колкото сте вие християнин, толкова и той е християнин. Ако вие бихте дали първо място на Бога в себе си, този човек, в когото също така Бог живее, щеше да отвори сърцето си за вас и да ви услужи. Който те обича, той всякога е готов да те нахрани. Като отидеш в дома му, ти няма да носиш голяма торба и да очакваш да я напълни, но ще вземеш със себе си своята естествена торбичка — стомаха си, и ще вложиш в него една малка част, без да го претоваряш. Речеш ли да вземеш повече, отколкото можеш да носиш, ти вършиш престъпление. Ходиш ли на гости, никаква външна торбичка не трябва да носиш със себе си. Канят ли ви някъде на гости, всеки да вземе толкова, колкото стомахът му нормално приема. Не само това, но нямате право да взимате за кого и да е от вашите близки. Който иска да опита гостоприемството на ближния си, той сам трябва да го посети. Иначе, ще произлязат ред недоволства, недоразумения, осъждания и т. н.

Абсолютна реалност,
ООК - София, 16.5.1929г.