Аз желая вие да бъдете искрени и после откровени.

Най-голямата радост на човека е да говори Истината. Колко е приятно да бъде човек искрен! Не откровен. Кое е по-хубаво: човек да бъде откровен или искрен? Ако човек е откровен, а не искрен, това е едно зло. Откровен и искрен не е едно и също нещо. Когато изучавате окултната наука и френологията, ще видите, че за искреността има един център, а за откровеността – друг център. Откровени хора са ония, които не са скрити, а искрени хора са ония, които са съвестни. Откровеният човек не е скрит, не е потаен, а искреният човек е съвестен. Някой човек обича да държи Истината – той не е скрит. Тъй щото на откровеността произходът е един, а на искреността – друг. Искреността произтича от един морален закон, а откровеността произтича от един полуинтелектуален принцип. Например аз съм откровен, отивам да кажа някому, че съм беден, разкривам своите страдания: че жена ми, децата ми са болни и искам вие да ми помогнете. Но в тази откровеност има задна цел. Когато искреният човек разкрива всичките свои престъпления, в него няма две мисли, две желания. Та аз желая вие да бъдете искрени и после откровени. Ами че сегашните страдания са създадени от Невидимия свят, за да научи хората да говорят Истината. И когато съвременните културни хора осъзнаят, че пътят, по който вървят, не е прав, че техните постъпки не са прави, че техните мисли не са прави, че техните желания не са прави, когато всички осъзнаят това, светът ще се оправи. Но сега вземете всяка една форма, всеки един институт: той мисли, че туй, което държи, е право. И затуй Писанието казва, че Бог прави всичко ново, че всичко старо се заменя. Старото Небе, старата Земя си заминават. Старото Небе – това е старият порядък на нещата; Земята е старата основа, на която този порядък е бил положен. Всичко туй се оттегля. Идат Ново Небе и Нова Земя, в които царува Абсолютната Истина.

Истината,
СБ - В.Търново, 21.8.1922г.