Всеки човек трябва да има една душа, която да го обича с цялото си естество, т. е. със своето съзнание, със своето самосъзнание, със своето подсъзнание, със своето свръхсъзнание.

„Повикай мъжа си и дойди тук!“ Кой е този мъж, за когото Христос каза на жената да го повика? Един обикновен мъж ли беше той? С тези думи Христос искаше да обърне внимание на самарянката в това, че тя трябва да повика само онзи, който я обича. По този начин Христос обръща внимание и на хората да не се самозаблуждават да мислят, че един обикновен човек може да ги обича. Мислят ли хората така, те пропадат в изпитите си. Който изгуби добрите условия в живота, той пропада. Днес и поети, и художници, и музиканти, и учени, и свещеници, и проповедници, всички пропадат. Защо? – Защото те не апелират към Онзи, който истински ги обича. Всеки човек трябва да има една душа, която да го обича с цялото си естество, т. е. със своето съзнание, със своето самосъзнание, със своето подсъзнание, със своето свръхсъзнание. Има ли човек такава душа, всички Божествени блага ще дойдат чрез нея. Тази душа именно, представлява канала, чрез който се пренасят благата от невидимия свят за душата, която живее на земята. Човек не може да възприеме Божията Любов и Божиите блага откъдето и да е. Тази душа, която ни обича, тя ще ни покаже начин, как да постъпваме с всички останали души. Не е лесно да обичате човека. Онзи, когото обичате, той трябва да има нужда от вас, а вие трябва в подробности да разбирате неговата душа, както и всички нейни нужди. Този човек може да страда от някаква болест, или да го мъчи някакво съмнение, но вие го обичате, ще извадите тези тръни от плътта му, и след това ще му покажете пътя, по който трябва да върви, за да се подигне. Всичко това трябва да направите по такъв начин, че той да вижда във вашето лице истински приятел, който желае неговото добро и повдигане.

Иди повикай мъжа си!,
НБ - София, 6.3.1927г.