Приемайте с благодарност всяко нещо, което излиза от сърцето на човека, колкото малко да е то.

Първата работа на ученика е да развива своята вяра. Вярата се занимава с вероятностите, а не с възможностите. С възможностите пък се занимава Любовта. Следователно, който иска да развива вярата си, той трябва да работи с вероятностите. Любовта пък се занимава с възможностите. В даден момент човек не може да обича повече от едно същество. В следния момент той може да обича второ същество. При това човек не може да обича когото да е – определено е кого може да обича. Защо? – Защото Любовта се определя от вибрациите. Запример, един ангел не може да обича един обикновен човек, защото неговият ум, неговото сърце, неговото тяло не са в състояние да издържат на вибрациите, на трептенията, които ангелът излъчва от себе си. Любовта на ангела ще разтопи този човек. Той не е в състояние да издържи на тази голяма Любов. На обикновените хора се дава по малко Любов, през едно чучурче. Следователно, Любовта се определя от степента на човешкото развитие. Въпреки това човек иска много. Той се лакоми, без да държи сметка, че не може да се справи със силните течения в природата. Лакомството е присъщо на малките деца. Малкото дете може да изяде най-много две ябълки, обаче то плаче, иска от майка си да му напълни джобовете с ябълки. Давате парче хляб на някой човек, той погледне хляба, погледне вас, иска да каже, че малко му е дадено. – Тази черта у хората не е добра. Рече ли, че хлябът, който му е даден, не е достатъчен, човек се връща в миналото си. Малкото се благославя, а не многото. Приемайте с благодарност всяко нещо, което излиза от сърцето на човека, колкото малко да е то. Благодарете за него и не критикувайте онзи, който ви е дал нещо. Малкото, прието с благодарност, внася мир в душата на човека.

Вероятности и възможности,
ООК - София, 30.11.1927г.