Като изучава себе си, човек може да си даде отчет за всички свои движения, да разбере, произволни ли са те, или не са произволни. Той ще разбере, че много от неговите движения са под влиянието на низши същества и ще прави опити да се владее. Човек не трябва да се поддава на чужди влияния и внушения, на хипнотични състояния. Чрез възпитанието и самовъзпитанието вие можете да си помагате, да не се поддавате на външни влияния, или поне да ги разбирате и да знаете как да си въздействате. И най-силният, и най-ученият човек не може да се освободи от влияния. Малко или много, всеки човек се намира под чужди влияния и внушения. Опасно е, когато влиянието иде от низши същества и светове. Ако влиянието е от възвишения свят, човек се ползва. Ще възразите: „Защо Бог е допуснал влиянието?“ Много подобни въпроси могат да се зададат. Запример, може да се запита защо паякът лови мухите, защо соколът граби малките птички, защо сомът гълта малките риби, защо змията гълта жабите, защо жабата гълта мухите? Какъвто отговор и да дадете на тези въпроси, не можете да ги разрешите. Едно трябва да знаете: Всичко, което става в природата, във външния свят, същото става и в човека. В животинското царство съществува велика борба, която не може да се избегне. Тя се дължи на различието, което съществува в съзнанията. Всяко същество живее така, както съзнанието му го ръководи. Не е въпрос, да се постави хармония в съзнанието на другите същества, но всеки да помисли за своето съзнание. Какво трябва да прави човек, за да не нарушава хармонията на съзнанието си? Първо, човек трябва да се огради от влиянието на дисхармоничните съзнания вън от себе си. Това значи да ограничи, да затвори съзнанието си за външни, низши влияния. В този смисъл ограничението е не само на място, но даже е благо.