За каквото мисли човек, това става.

Като ученици, вие трябва да работите върху пробуждане на висшето, Божествено съзнание в себе си, както и върху организирането на висшите центрове като проводници на Божествените идеи и чувства. Това се постига чрез новите мисли. Достатъчно е да насочите ума и сърцето си към новите, светли идеи, за да започнат те да работят във вас и да организират ума и сърцето ви, да събудят висшите умствени центрове. За каквото мисли човек, това става. Повечето хора мислят как да наредят живота си, как по-лесно да преживеят. Откак светът съществува, хората са мислели по този въпрос, няма защо повече да се занимават с него. Не само хората, но и минералите, и растенията, и рибите, и птиците, и млекопитаещите мислят по този въпрос. Което живо същество да попитате как живее, то веднага ще ви отговори – специализирало се е. По този въпрос всички живи същества са специалисти, не се нуждаят от учители. Щом е така, трябва ли човек и до днес още да мисли как да си нареди живота? Това е един въпрос, който не внася нищо ново в човека. Който продължава да се занимава още с него, той страда от така наречената „духовна анемия, малокръвие или безжизненост“. Много естествено. Установените работи не могат да разширят човешкото съзнание. Колкото и да е добър един писател или поет, докато се занимава с установени въпроси, той не може да се издигне над обикновения уровен на мисълта. Колкото и да е добър един певец, докато се движи в кръга на установените песни, той не може да възприеме новата песен и музика. Когато възприеме новия живот, писателят започва да твори; той излива мисълта си в нови, стройни форми; певецът и музикантът изливат песента си в нови форми и образи. Пазете се от правилата на стария живот, които са вече изтъркани грамофонни плочи. Не ставайте грамофони, но проводници на новата мисъл, на новите чувства и на новата песен.

Божествената мисъл,
МОК - София, 4.9.1927г.