Като ученици вие трябва да имате любов към учението, за да се справите със съмнението. И ученикът се излага на съмнения, и ученият човек се излага на съмнения, но и единият, и другият трябва да се справят разумно с него. Затова от всички хора се изисква вяра. Като четете Евангелието, ще срещнете ред принципи, които и на времето си, и сега, и в бъдеще ще имат и са имали еднаква стойност. Приложението на тези принципи усилва вярата на човека. Когато предприеме някаква работа, човек трябва да бъде тих и спокоен. Това показва, че вярата му е силна. Щом се безпокои, вярата му е слаба. Това не е упрек, но човек трябва да потърси причината за своята слаба вяра. Ако причината за неговата слаба вяра се крие в ума, в сърцето или във волята му той трябва да вземе мерки да се засили в това направление. Една от причините за неустойчивостта на сърцето е страхът, а на ума – съмнението. Ученикът трябва да работи съзнателно върху себе си, да се наблюдава, да знае колко от мислите и чувствата, които минават през него, са действително негови и колко от тях са чужди. Само по този начин той може да прогресира правилно.