Който вярва в Бога, той ще бъде подложен на изпит.

В една от своите поезии, Ботев казва: „Не Ти, Боже, Който си на небесата, но Ти, Боже, Който си в сърцата." – Щом Бог е в сърцата на хората, нека тия хора Го проявят, всички да видят, че наистина Бог живее в сърцата им. Бог, Който живее в сърцата на хората, трябва да бъде силен: за три хиляди лева не трябва да се продава, за пари не трябва да се жени, нито да се самоубива. Той е господар на положението, господар на условията. Много от религиозните хора, които минават за Синове Божии, наместо да работят, да помагат на себе си и на ближните си, подават ръка и просят. Срам е за човека на 20 век да се самоубива, да проси, да го осъждат, да лежи в затвор и т.н. Срам е за тия хора да се гонят помежду си, че този вярва в Бога, а онзи не вярва. Кой вярва днес в Бога? Всички хора са безверници. Вярата изключва безверието. Някой казва, че вярва в Бога. Който вярва в Бога, той ще бъде подложен на изпит. Как? Ще му кажат да продаде имането си, да го раздаде на сиромаси и да тръгне да проповядва. Този е един от начините за изпитване вярата на човека. Питам: колко души в България са готови да изпълнят тази заповед? – Ами какво ще правим с жените и с децата си? – И те да дойдат с вас. – Кой ще ни храни тогава? – За това не мислете. Ще дойде ден, когато ангелът ще похлопа на сърцето на всеки човек и ще му каже: Ти знаеш да свириш на цигулка. Вземи цигулката си и тръгни из света, да свириш на хората, да им проповядваш. – Ами жена ми и децата ми? – Нека всеки от тях вземе своя инструмент, бил той перо за писане, мотика, търнокоп, лопати, и всички заедно тръгнете да проповядвате Словото Божие. Идете, дето Бог ви праща. Това значи послушание. Казвате: Как така ние, културните хора на 20 век, да тръгнем от град в град, или от село в село да се опозоряваме? – Че вие сега сте опозорени. Но ако тръгнете да проповядвате за Бога, от положението, в което се намирате сега, ще се повдигнете и светии ще станете. Ще работите за Великото в света, без да очаквате паметници да ви правят. Няма по-хубаво нещо от честния, от благородния, от милостивия човек.

По-драгоценен,
НБ - София, 15.4.1928г.