За мен като човек е важно да туря в ума си идеята да бъда чист пред Бога и пред себе си.

Някога между хората се говори за патриотизъм. Да любиш своето отечество, разбирам. Да любиш своята родина, разбирам. Но да се вържеш за своето отечество - това не разбирам. Казвам: ако ние разбираме нещата така, ще видим, че в света има и други сили, с които можем да разполагаме. Питам: как може да се разреши спорът между една овца и един вълк? Вълкът ще изяде овцата. Ами как ще се разреши спорът между две овци? Трябва да има по-голямо пространство, повече паша. Вълкът вълк не дави. Та казвам: съвременните християни трябва да си определят ясно какво нещо е патриотизмът. Да любиш отечеството си, разбирам. Да пазиш свещените закони на държавата, разбирам. Но кои закони? Онези закони, които включват физическия живот, духовния живот и божествения живот. Държавата трябва да зачита задълженията на всеки човек. Казвате: знаете ли какви са задълженията към държавата? Да, зная ги. Но държавата знае ли какви са задълженията й към мене? Това е общонародно право. Следователно, колкото право има държавата, толкова право имам и аз. Същите отношения ще съществуват и между две държави. Аз ще зачитам законите на държавата не тъй, както тя ги коментира, но тъй както аз ги разбирам. Защото законите на държавата са изобретени от хората. Ако нейните закони са божествени, аз ги зачитам, но ако не са божествени, още утре може да ме подкупи някой да извърша някое престъпление. Според законите на Бога аз мога да служа безкористно на своя народ, без да мисля, че утре отечеството трябва да ми направи един паметник за моите услуги. Дали ще ми направи паметник или няма да ми направи, това за мен не важи. За мен като човек е важно да туря в ума си идеята да бъда чист пред Бога и пред себе си.

Ще ми изявиш,
НБ - София, 16.5.1926г.