Като ученици, вие трябва да изучавате геометрията като език, с който природата си служи. Запример, чрез различните геометрически символи вие можете да напишете цяло писмо, цяла теза или лекция. Който разбира този език и го преведе, той ще изкара цяла лекция. В този смисъл, всяко семе представя съкратен език, символ, чрез който природата говори на хората. Достатъчно е да посадите едно семе в земята, да видите, колко красиво говори. От него изниква стъбълце, листа, клончета. След време то започва да цъфти, да вързва плод, който узрява и се предлага в жертва на по-високостоящите от него. Като наблюдава този последователен процес, човек се чуди, как е станало всичко това. Къде е било скрито цялото растение или дърво — в семката. На същото основание казваме, че всяка мисъл съдържа в себе си ред сили, които подигат или понижават човека. Като знае това, човек не трябва да бъде безразличен към силите, както и към потоците, които мислите крият в себе си. Целият закон се отнася и до думите, с които човек си служи. Всяка дума съдържа в себе си зародиши, сили, които подигат или понижават човека. Любовта, запример, крие в себе си възходящи и низходящи сили. От изговарянето на думата зависи кои сили ще се проявят. Любовта е мощна сила, която лекува всички болести. Произнасяте ли думата любов правилно, вие можете да се лекувате. Запример, ако страдате от ревматизъм в краката си, кажете дълбоко в себе си с вяра и упование във Великото: Бог е Любов и в любовта болести не съществуват. Кажете ли тия думи два-три пъти, болката ви ще изчезне и вие ще се изправите на краката си здрав, както някога сте били. Кажете ли думите: „Бог е Любов“, веднага станете от леглото си. Не чакайте да дойде някой отвън да ви помогне. Очаквате ли външна помощ, вие разрешавате нещата механически. Не може ли да произнесе тия думи с вяра, човек остава в леглото си и чака външни благоприятни условия. Като не дохождат тия условия, той казва: Такава е волята Божия. Той изкуствено се утешава. Не е такава волята Божия. Природата е определила на някой човек да легне на леглото си най-много пет-десет минути, а той лежи цяла година. Той сам се е осъдил на страдания. — Защо? — Защото не се е интересувал от себе си, не е погледнал сериозно към задачите, които му са дадени.