Всяко нещо трябва да става на своето време.

Първата задача, която предстои на човека, е да обработва мислите си и да ги използва разумно. При това, вие трябва да знаете, може ли веднага да ги използвате, или трябва да чакате известно време, докато узреят. Има круши, които могат да се ядат веднага; обаче, има круши, наречени грозделки, които могат да се ядат около Коледа. Онези мисли, които са като грозделките, трябва да се изчакват, докато узреят. Обаче, не трябва да се задържат повече, отколкото е нужно, за да не се изгубят. Една мисъл може да се пази до известно време; ако не я употребиш, когато трябва, тя ще стане негодна за живота. Срещаш един беден, гладен човек. Искаш да му помогнеш, да му кажеш няколко насърчителни думи, но отлагаш. След време пак го срещаш, искаш да изпълниш желанието си, но виждаш, че си закъснял. Сега той е забогатял, няма нужда от твоите насърчителни думи. Всяко нещо трябва да става на своето време. Бедният и окъсан човек ще каже: Една насърчителна дума не ми каза! Казвам: Не щадете думите си. Кажете на онзи, който се нуждае, една блага дума, да го насърчите.

Доволен и благодарен,
МОК - София, 19.11.1943г.