Изкуство е, да се откаже човек да пие при пълни бъчви. Изкуство е да престане човек да греши при изпитания и изкушения.

Докато живее със заблуждения и с криви разбирания за живота, човек всякога ще греши. От осем хиляди години насам на хората се проповядва все един и същи морал: като сгреши, да се разкае. Какво придобива човек с разкаянието? Ако само се разкайва и продължава да греши, той е избрал едно палеативно средство, което нищо не ползува. Да грешиш, да се разкайваш и пак да грешиш, това е положение на пияницата, който седи до сред нощ в кръчмата. Кръчмарят го подсеща веднъж, два, три пъти да си отива, но той не мърда. Най-после кръчмарят го набива, изтласква го навън и затваря вратата. Честолюбив е пияницата, но желанието му да пие е по-силно от неговото честолюбие. Като се наспи, на другия ден той пак отива в кръчмата и казва на кръчмаря: Ти снощи ме би, но дай сега половин кило вино, да се примирим. Примирят се и пак започва да пие до забрава, докато кръчмарят повтори същото - набие го и го изтласка навън. Ще кажете, че и на това нещо има край. Има край, но когато бъчвите се изпразнят. Изкуство е, да се откаже човек да пие при пълни бъчви. Изкуство е да престане човек да греши при изпитания и изкушения.

Огъната плоскост,
МОК - София, 4.4.1930г.