Едно е важно за човека: в каквито състояния да изпадне, положителни или отрицателни, всякога да се стреми да намери душа, която да го разбира.

Някой започва да философства и казва:" Какво от това, че любовта е посетила човека?" – Много нещо е любовта да посети човека. Най-малкото, което прави тя, е това, че внася разширяване. Да се разшири човек, това значи да се отпушат всички канали на неговата инсталация, а с това заедно да се увеличи и неговата възприемателна способност. Тогава можете да кажете: "Защо е нужна философия на човека? Защо му е нужен духовен живот?" – Не, нещата не трябва да се отричат. Философия, наука, поезия, изкуство, духовен живот – всичко това са области от целокупния живот, към който всеки се стреми. Едно е важно за човека: в каквито състояния да изпадне, положителни или отрицателни, всякога да се стреми да намери душа, която да го разбира. Това е опитността на целия живот. Не само хората, но и животните, и растенията търсят някой да ги разбира. Като намери такава душа, човек се чувства радостен, щастлив. Какво става впоследствие? – Понеже тази душа има свой определен път на движение, тя напуща нашия свят и си заминава. Временно само тя се е докоснала до орбитата на вашия живот и неотклонно продължава своя път. Вие започвате да страдате и казвате:"Остави ме моят приятел!" – Не, той не ви е оставил, нито е изчезнал, но е преминал в друга слънчева система на космоса, вследствие на което временно се е отдалечил от вас. Някога пак ще се срещнете, след което отново ще се отдалечите. Като не разбирате този закон, вие ще плачете, ще страдате, ще кажете на тази душа, че сте готови да умрете, да се жертвате заради нея. – Каква полза от вашите жертви? Нито смъртта, нито жертвата разрешават въпроса. Досега е имало само жертви и смърт, но важните въпроси пак са останали неразрешени. Единственото разрешаване на въпросите седи в живота. Кажете:"Аз съм готов да живея за тебе – нищо повече!" В това се заключава истинската философия на живота. Нито ще умирам, нито ще се жертвам за тебе, но ще живея заради тебе. Христос е изразил тази идея чрез стиха: "Аз дойдох да дам живот, и то преизобилно." Той умря, но за грешните. Той всичко пожертва за грешните, за да ги повдигне. За праведните обаче Той живее и продължава да живее. Като хора вие се намирате пред три положения: или умирате, или се жертвувате, или живеете едни за други. Когато дойдете до положение да живеете едни за други, тогава ще започнете да се разбирате като души, като братя на един и същ Баща. В това седи красотата и величието на Божествения живот. Да живеете за някого, това значи да съдействате за разцъфтяването на неговата душа. Щом цъфне, тя ще завърже и ще даде сладки, вкусни плодове. Вие ще се радвате, ще се усмихвате на тези плодове, защото те ще бъдат за вас свещени. Те ще бъдат плодове, зрели на Божествената топлина и светлина. Аз не говоря за цветове, които капят; не говоря за плодове, които гният. Аз говоря за плодове, които вечно траят и които никакъв червей не може да прояде.

Космически възприятия,
ООК - София, 9.11.1927г.