Красивото в съня се заключава в посещението, което правим вечер на своя дом и връщането ни сутрин на земята в пансиона, в който сме изпратени да учим и да прилагаме знанието си.

Като наблюдават природата, хората намират, че камъните са разхвърляни, и казват, че в нея съществува известен безпорядък. Донякъде това е вярно, обаче, още по-вярно е, че такъв безпорядък, такава разхвърляност съществува и в човешкия живот. Като ставате сутрин казвате: Какво ще правя днес? Чудите се, какво да правите, а не знаете, че точно определено е, каква работа трябва да свършите през деня. Точно определено е каква посока на движение трябва да предприемете този ден. Спите, ставате, без да знаете, каква работа трябва да свършите във време на сън, и каква – през деня. Вечер, като спите, вие отивате на аудиенция при разумните същества в невидимия свят да дадете отчет, какво сте свършили през деня, и да ви дадат от там програма за работата, която трябва да свършите на другия ден. Обаче, ставате сутрин и не помните, каква работа ви е дадена. Защо не помните? Като се връщате от онзи свят, по пътя виждате тук-там кръчми, отбивате се ту в една, ту в друга, пийнете си по една.две чашки винце, и като станете сутринта, нищо не помните. Казвате, че сте сънували нещо, но всичко сте забравили. Защо? – Понеже не сте изтрезнели както трябва. Направили сте някаква погрешка някъде и ви пукнали главата. Не е позволено на ученика да пие, да губи своята трезвост. Трезви трябва да бъдете! Следователно, като се връщате от онзи свят, не трябва да се отбивате никъде. Ще се върнете право в дома си и ще започнете работата, която ви е определена. Щом сте трезви, вие ще помните, каква е програмата ви за деня. Казано е: ”Достатъчно е злото на деня.” Наистина, ако вечер не отивате в духовния свят да поучите директива за работата ви през деня, да приемете добрите съвети на вашите по-големи братя, вие не бихте могли един ден да прекарате на земята. Следователно, красивото в съня се заключава в посещението, което правим вечер на своя дом и връщането ни сутрин на земята в пансиона, в който сме изпратени да учим и да прилагаме знанието си. Всяка вечер човек отива в онзи свят, сутрин се връща оттам, и въпреки това отрича неговото съществуване. Защо го отрича?

Ще ти въздаде,
НБ - София, 12.5.1929г.